Моят първи компютър
В началото беше… Словото? Не.
В началото беше Уакан Танка, който ме създаде, като ме докосна с благоволението си. Стоях в тъмното, макар още да не знаех, че може да има светлина, мрак, сянка и събирах волята си за да се опра на нея. Появи се Ритъма и ми даваше разтуха. След време се появи и втори Ритъм. След това Мелодията на сътворението в цялата Вселена.
- Как е докторе? Как е бебчето ми?
- Чувства се чудесно… ето на този монитор виждате синусоидата на пулса му… тази, по-бързата, другата е вашият пулс. На този монитор пък виждате картина от видеозона… За седмия месец вече е нормално и да ни чува. Ще дойдете след седмица за да поставим PNI-то*.
В Нищото стоях и то беше материално за мен. Уютно и приятно защото в него се носеха Ритмите и Мелодията. Слушах унесен и събирах волята си за да се опра на нея, както се беше опрял Уакан Танка на своята за да създаде света в Нищото. Усещах кръвта ми как шурти във вените и артериите, напрягах мускули. опънати върху крехките ми кости и усещах как се изпъват сухожилията. Танцувах в отговор на Ритмите и Мелодията. Хипнотичен танц, даващ сила и енергия. В танца овладявах собствената мощ и воля.
- Сестра, компилирах инструкциите към хирургическия робот за имплантиране на PNI в очния нерв. Вече активирах модула за слуха, който поставихме миналия път. Инжектирайте милиграм и половина атропин в плода и след десет минути стартирайте процедурата. Ако се появят усложнения, автоматично ще се стартират протоколите за сигурност… Излезли са ъпдейтите на анестезиологичния софтуер. Отивам до Криото.. ще размразяваме от жертвите на самолетната катастрофа миналата година…
Тогава се появи Словото. Тих Глас нашепваше в главата ми за чудни светове. Рисуваше прелестни картини за Бъдещето. Слушах Словото в сладък унес и не смеех да помръдна за да не изчезне магията му. С трепет задавах въпроси, танцувах от радост и Моят Ритъм се засилваше от вълнение, но понякога въпросите ми оставаха без отговор. Немощен в неумението си се опитвах да оформя Въпроса, но Гласът мълчеше или даваше незадоволителни отговори… Чувствах се неуверен и раздразнен. Не можех да задам Правилния Въпрос.
- Докторе, бебчето ми е неспоконо последните дни. Дали няма някакъв проблем?
- Не се притеснявайте, абсолютно нормална реакция на PNI-то. Днес ще ъплоуднем първа част от обучителната програма – малко прородни науки и езици. Можете да разберете повече в информационния сайт на Министерството на Здравеопазването и Образованието… Сестра изберете програма за поставяне на стандартна капсула със серотонин и ендорфин и синхронизирайте с обучителния курс. Госпожо, детето ви ще бъде много щастливо да започне образованието си.
Знам История. Еуфория!!! Гладен за знания захващам Математиката. Така се вълнувах когато за първи път чух Ритъма и Мелодията. От Биологията научих, че това са просто жлези с вътрешна секреция, но това не може да хвърли сянка върху магията. Жалко, че нямам близнак за да споделя радостта от общуването. Имам само Гласа – PNI всъщност, но широко отворен прозорец към света, който ме очаква… света, който аз очаквам.
Успешно се справих с материала, който предците ми са учили доста след като достигнат полова зрялост. Сега очаквам с нетърпение най-важното събитие в живота ми – моето раждане и отново се върти в главата ми спомена за Правилния Въпрос, който ме тормозеше преди време…
- Сестра, заредете програмата за израждане заедно със секюрити протоколите… Госпожо, напъвайте моля… Не се притеснявайте, раждането във вода е най-леко…
„- Кой съм аз?“ Подробни но незначещи нищо за мен статистически данни за здравословното ми състояние, генния анализ на родителите ми и някои препратки относно съвременната култура и обичаи.
- Напъвайте госпожо, напъвайте…
„- Защо ме има?“ Последваха незадоволителни препратки към секция Биология.
- Малко остана, вече виждаме главата…
„- Аз ли съм Уакан Танка?“
- Честито! Прелестно момченце!
* PNI – Personal Network Interface.
За властта… и бахура
Обичам властта и парите… и бахура.
Родих се и израстнах в бедно работническо семейство. Татко беше полковник, а мама учителка. Когато децата ме биеха, ги плашех, че ще викна татко да ги застреля с автомата, но само казвах на мама да им пише двойки. Татко караше войниците да събират лешници и бадеми, а аз обичах да целя с тях децата пред блока. Децата обичаха да ги целя с бадеми, защото после ги събираха и ядяха.
Имахме голяма кола – Волга. С нея ходехме на село. Там татко правеше бахур и водеше войници да си играят с мене и да копаят в градината. Ако татко го нямаше, играехме с карти с голи какички и по някога ми даваха да пия бира. Когато войниците не си играеха с мене казвах на татко, че наричат кака или мама с лоши думички и той ги наказваше. После ми ставаше тъпо защото ме гледаха обвинително и ме отбягваха…
В гимназията се влюбих в Калина. Опитах се да й бръкна в гащичките, но брат й ми разби носа. След като татко викна баща им запас, тя повече не ми проговори. “Бой и ебане, за да те уважават” беше коментара на татко.
Когато и кака стана учителка в гимназията вече беше станало тясно за мен. Горе-долу по това време Лафазанов направи “за културата… и бахура”, а татко застреля някакъв и трябваше да напусне. Бяхме се притеснили, че ще отиде в затвора, но вместо това стана доцент в университета. Неговите студентки ме харесваха и имам доста приятни мигове с тях. Започнах да ходатайствам за изпити и оценки и те ме “харесваха” повече. Когато и аз станах студент, вече се бях комерсиализирал.
Завърших университета (както и гимназията) с пълно отличие. Чичо ми предложи работа в ДС, но вече бях активен партиен и културен деец, когато станах асистент в катедрата по Приложна Математика. На тази длъжност бях най-полезен за обществото в целия ми живот. С младежки плам организирах мазни софри за професори, ченгета и видни партийни лидери. Както винаги съм казвал “Всичко е въпрос на организация… дори не и на пари”. Вечерта запазвам заведението за другия ден и уреждам менюто (важно е да има паржоли… и бахур). Сутринта паля гумите до Мелник за хубаво вино. Марков алкохол винаги има в изобилие от фонд “студентски подаръци”. На обяд пия кафенце с колежки – тъкмо са станали след снощната дискотека и/или ръгня и са си домъкнали кльощавите задничета в университета. Обяснявам списъка с гостите, добре са дошли – коя, където има изпит да се сеща овреме. Съдбата ви е във вашите ръце момичета… или по-точно между вашите крака.
В този ред на мисли за софрите по партийна линия залагаме единствено на “професионализма”!
На 26 години вече сам си правех бахура и бях съветник и полова шпага в общинската администрация. “Бой и ебане за да те уважават” нали ме учеше татко, а в боя много не ме бива… Но сложих ръка (е не само) на комисиите по екология и археология към общината и няма проект или строително начинание, което да мине без мойта благословия. Пък благословията ми току така не я давам… освен на един Човек, ама на него и без туй дължа много…
На 30 години съм вече кмет на 70 хиляден град и за първи път се чувствам зле. Кампанията потръгна нормално, но се извадиха някои кирливи ризи и се наложи Човека да инвестира в последния момент… а сега трябва да връщам.
…
Ноември месец – кокетна вила в Огняново. Басейн с топла минерална вода. Човека ме гледа проницателно през парата от водата и тютюневия дим:
- Обикновено не даваме втори шанс… лятото ще станеш министър на извънредните ситуации и когато тези ситуации се случат ще изискват… да кажем извънредни мерки?!
- Да чичо – отвръщам със сведен поглед, а буца бахур се настанява за винаги в гърлото ми.
Пролетно
Седим си с адаша и помпим бирички. Пиринско – свежо от планината. Лафим. В Благоевград се запролетило – цъфнали са липите, текнали са мъзгите, студентките заголили коремчета… Заведението от онези махленските – с градинка. Пясъчник за малки олигофренчета от едната страна и улица с постоянен пешеходен трафик на студентки и ученички от другата.
Цъкаме с езици, оглеждаме ”трафика” и всеки разправя за по-зафатните къде, как и колко пъти ще го пъха. Адаша с друга жена освен собствената му не е бил, ама го пъха добре – на думи звучи като сценарист на високобюджетен, немски, порно филм с извращения. На дела – има две момиченца. По-голямото си играе ей там в пясъчника…
Ачката, приятелче на адаша, пристига с блясък в очите и с един поглед схваща картинката. Поръчва бира и пробужда неговото извратено аз. Тъй бирички, мохабет, слънце, ученички – рахатлък. Заглеждам отдалече една не точно ученичка ама нали съм недоскив, а тя усмихната такава и щото мой ред, подхващам къде и как ще й го тъкам, храня я от далече, а тя случайно право към нас пристъпя и още повече разтегля усмивка.
Стана ми малко конфузно, защото туй се оказа Димитричка – на Ачо жена му. Определено бяха в добро настроение от случката – така де, с чувство за хумор са хората. Ачо се усмихваше тънко, но по-скоро “Яко! Жена ми е още вървежна.” отколкото “Ще му извия врата на копеленцето, така да говори за жена ми!”. Поопознахме се – Ачо е полицай и има пистолет – Димитричка се оправяла отлично и без оръжие – 5ти дан карате… ведри хора се оказаха, позитивни – не да кажеш някой темерути.
Следващият път като се засякохме на биричките, почти бях забравил за неловкото запознанство, само Дима ме подкачи:
- Ела бе момчето, седни до мене:)
Ще седна, що да не седна?! Нали трябва да покажа, че не може лесно да ме притесни човек. И така пак биричките се завъртяха една след друга. Лафим си за филми, глупости, въобщее кеф. Започнах да замотавам главата и ми е едно хуубаво, мързеливо – разправям как ся ще ми е най-рахат да полегна, да си пусна едно филмче и да му дремна.
Ачо вика, че нова плазма бил взел – 42 инча – луудница. Кани на ракийка и саладка у тях и да си пуснем едно кинце да изгледаме. Адаша си тръгна да си прибира челядта, Пък аз с Ачо и Дима у тях. Хапнахме, пиинахме и филма (Monty Python and the Holly Grail) тъкмо на средата Ачо го слага на пауза и вика:
- Хайде сваляй гащите – ще спиш с жената!!
Аз исхиках глупаво, мигам такъв… Чак като извади пищова разбрах че не се ебава. Последвалите събития няма да разказвам подробно – най-много се опасявах, че ще ме кара да му духам… страховете ми останаха неоправдани.
Догледахме си даже филма… От тогава като гледам английски хумор, хем ми става, хем се изпотявам.
Деня и нощта
В края на деня
не съм удовлетворен.
Ще ти изменя.
В края на нощта
умира нещо в мене.
Гасне ти свещта.
В края на деня
аз си тръгвам уморен.
Ще те заменя.
Размисли за Свети Валентин
Тъй – отивам вчера на даскало за първи път (и тука се чудиш чий го дири дърт пергиш кат мене на даскало… Обяснение: Вчера започнах следващото ниво на английски в ELI) и един чуждоезичен младеж ни се представя за даскал, казвал се Анди, демонстрира презрение към българското образование (то не, че заслужава друго, ама нали си е наше…), бил сгоден и щял да се жени за най-голямата уруспия на 3 Март. Такива ентусиасти винаги предизвикват в мен физиономия микс между “пуцай куме – мъжко е” и “мойте съболезнования”.
Два часа и половина ни губи времето с ебани тестове за романтичност, а и ме изкара коравосърдечен като карбуратор (което си е пълна лъжа – виж секция Стихове).
Тука се замислих с колко лигавщини и позьорство е свързан ст. Валънтайнс дей за двойките:
Мислиш два дена ко да вземеш на твойта гибя. Щото трябва да ѝ вземеш подарък – така е редно и ще ти къса нервите ако не ѝ вземеш (глупав си – тя и без това ще ти ги скъса). Колебаеш се относно комбинацията от цветя, бижута, парцалки, боички, пухкави животинки и SMS за участие в “Стани богат”. Също се опитваш да определиш някакъв бюджет. Вече си прецакан – ако са малко нещата, значи не държиш на нея и не си романтичен, следователно не я обичаш. Ако купиш всичко, значи се опитваш да я купиш или си гузен защото (ха – парадокс) отново не я обичаш. Под секрет – повечето жени предпочитат втория вариант, защото подсъзналелно разбират, че за теб любов = животински секс + топла храна.
Да допуснем, че си решил нерешимото по-горно уравниение. Отиваш да пазариш подаръците (без нея – което може да е повод за дребно скандалче или с нея, което… О Боже на Раздора- не ми се мисли!!!). Естествено , че това което си планувал – отдавна е свършило и трябва на момента да взимаш решение с какво да укротиш звяра. Решаваш, че е по-добре някакво клише, отколкото нищо – грабваш кутия шоколадови бонбони “Амфора”, шампанско “Искра” за 2.50 и три не съвсем примряли рози… За розите ползвай следния трик – постави ги в бутилка Спрайт вместо вода – от захарта се освежават и вече почти не изглеждат като дъвкани от камила. С бонбоните и Искрата – сам се надъни – оправяй се.
Тя твойта ще гледа жално като бито коте и ще се мъчи да ти благодари за тази изгъзица – чак в тоя момент ще разбереш колко си загазил – не прави нищо -колкото повече мърдаш, толкова по си го вкарваш. За жената също е унизително да се преструва на трогната от плюшеното жирафче Жорко. Ако имаш късмет, след седмица ще ѝ е минало (щот се е изчукала с комшията, ама това е друга тема).
Решение: пробвай се да се разболееш от Q-треска (морбили, салмонелоза или само грип) една седмица преди 14-и и я смажи от секс една седмица след това.
Забележка: Овеитите не помагат, а маймунски сифилис само ще влоши нещата…
Да си сингъл на св. Валентин също си има недостатъци – нищожни и поправими ама има:
Леко ти е депресантско, но само докато не прочетеш тази статия. Ако обърнеш една биричка докато четеш, даже се чувстваш късметлия… С право – ти действително си.
Ще ти се да излезеш с приятелче на по чашка ама се стягаш да не почне мохабети от рода на: “Ние таково – само приятели” щот все пак е 14-и нали, или по-неудобната ситуация: събуждаш се закопчан с белезници за парното, дупето те боли, а до теб гигантски басамак-вибратор счупен на две… Не се шашкай – в реалния свят тези неща не се случват (поне не на теб… дееба), а и в крайна сметка нали за това са приятелите?
Ако си сингъл е наложително да празнуваш Трифон Зарезан. Пак клише. Може и да ти хареса (ако си долен алкохолик, какъвто всъщност си), но ако не си достатъчно мазохистично настроен да си причиниш дехидратация, умора, главоболие, гадене, диария, слабост в мускулите, затруднена концентрация, безпокойство, раздразнителност, чувствителност към светлина и шум, нарушен сън или казано на кратко махмурлук от трето поколение, то спокойно може и да не хълцаш и припадаш от възторг по Трифон.
Бе глупости колкото щеш – гледай да не ги мислиш много нещата щото все си преебан. Освен може би на караоке парти с Гришата…
Въпроси … и отговор
Да правя или да не правя?… и какво?
Да остана или да продължа? … и на къде?
Да бъда или да не бъда?… и до кога?
Да мразя или да обичам?… и кого?
Да пиша стихове!
Айде чао
Пропусна и последната оферта.
За пръв път те попитах след концерта,
за втори – точно след вечеря,
за трети нерви няма да намеря.
Мечтаеш си за батко със мангизи
и отзивчив към твоите капризи:
- ботушки, грим, бельо и ризи,
да има няколко чужбински визи.
Търси го! Заслужавам друга.
Не, че ти не ставаш за съпруга,
но си направи една услига:
недей да търсиш мъж, търси прислуга!
