Блог-ателието на Владислав Юруков

Имам един коварен план - да похамалим из Пирин за 4 дни… Тъй като живота трябва да ни се случва спокойно, без насилие предлагам следния план-график:

Сряда (5 септември) – Оргийно-организационна дейност

Срядата си е работен ден. За доборо или зло. Който му се пада да пътува до Благоевград – вечерта е най-подходящото време.  На домашно ракийката и саладката ще ги има, ако ни омръзне – към Пиано Бара (Ъндъра, ПР) за по едно тъънко диджестивче. Със сигурност няма да изкараме до късно. Който няма къде да спи e добре дошъл удома… естествено на собствен риск;)

Четвъртък (6-ти септември) – До Банско и Бъндерица

За деня имаме една основна задача – да си отмъкнем задниците до хижа Бъндерица. Сутринта в Благоевград може да направим кафенце и чорбъ на Лайняното кебапче – малко пазар (ракия, семки и бонбонки) за в планината и палим гумите към Банско (там оставяме колите). Отново кафе (механа, ракии, „пуцай куме мажко е“) и да намерим някой местен джигит с микробус да ни откара до Шилигарника – от там до хижа Бъндерица пеши. За 30-40 мин. все ще стигнем. Може да ни закара и чак до хижата ама защо да сме мързеливи още от първия ден?  Вечерта по едно тънко аперетивче и който може, да вземе бинокъл за да гледаме звездите.

Петък (7-ми септември) Лъчове от базов лагер Бъндерица

Бъндерица си е все още в цивилизацията. Има ток, вода и асфалтов път. От там насетне започва ‘Дивито’. Съществуват достатъчно лъчове за способностите или желанието на всеки: в. Вихрен през Казаните и Кончето; в. Вихрен от хижа Вихрен; до седловина Премката (2часа 30 мин.); Рибното (Бъндеришко) езеро – ако си спомням добре около 2 часа; езеро Окото (под 1 час); Байкушевата мура на 15 мин.; (През повечето от обектите ще минем на другия ден, но няма да имаме време много, много да се помайваме.) После в  хижата карти, бири и семки - цял следобед;)) Вечерта се досещате – батьо ви ще играе казашки танци.

Събота (8-ми септември) Преход до х. Демяница

Ще се напънем да тръгнем по-раничко (8:00 – 8:30) че да не набиваме крак на жегите. По-голямата част от алкохола трябва да бъде изпит, че да не ни тежи – нетрайни храни (яйца, сирена, домати и т.н.) също да не са останали. По документи прехода е 4 часа, така че, следобеда на Демяница е само и единствено за релакс и бири. Ако успеем да спим в „Шеметната бездна на абсолютното прозрение“ (цитирам Стефан относно 3-тия етаж на хижата) ще ви остави следа за цял живот:)))

Неделя (9-ти септември) Welcome to the Real World

Неделя сутринта ставаме за да се извиним на майките с деца заради текстовете на песните, които сме пяли предишната вечер. После сране, подмиване и закуска (последователността е важна). Слизането към Банско през Национален Парк Пирин – красиво, красиво. В Банско кафе, по колите и обратно в цивилизацията.

Ежко Бързобежков няма умора, запъхтян, забързан, плета подскочи и влезе на Бай Лазо в двора. Слънчо Златолъчен вечерта залезе, Ежко го няма навън да излезе. В курника кокошки, кротко заспаха, Ежко им без прошка изяде яйцата. След това доволен под дървената стряха на круши петровки улови аромата. Понеже бяха много Ежко ги нахапа и след това доволен, на Баба Пена сукмана с лапички нацапа.

Усети го Джина - селска мистия – на Бай Лазо в двора настана бъркотия. Ежко да захапе, Джина си умира, той пък самочувствие високо демонстрира. Бодлите му здрави са ценна защита. Ежко се изправи и хукна през двора, настъпи топора, плета прескочи и хукна през синора. Поспря се чак в гората за малко отмора. Шмугна се в шубрака и усмихнат доволно задряма във мрака.

Стремя се да спестявам на крехката си детска душевност грубостите и въйпиющата арогантност на съвременните електронни медии. Не гледам „Биг Брадър”, не гледам и „Шоуто на Слави”. Не съм нещастен. Тази моя неинформираност остава белег в ежедневието ми, в общуването с други хора, но този белег не е съществен.

На кафе с познати се обсъжда кой какво е казал предната вечер в Къщата, коя от долните кучки вътре се е държала по-гадно, на кой от надувковците му е излязъл въздуха под налягане… а аз си мълча. Че лошо ли е? Не изказвам компетентно мнение кой е по-лош, по-задръстен, по-… по-… по-… Така на никой от събеседниците не му се налага да ме изчаква да привърша да приказвам, че за да започне той.

Моят кръг от познати и приятели са много информирани. Интелегентни млади хора на 25-30 години. Цялото поколение бързо се учим. Схващаме картинката. Прекалено бързо. Особено за надменността и безочието.

Аз не искам да се уча. Лишавайки се от културното наследство на „шест кокошки” и „опосуми травестити” предпочитам вежливостта на Мечо Пух.  Баба ми да не би само с травестити да е живяла?

Модерно е недоебващия млад човек да гледа телевизия. Окей! Хванах лятната оферта на Булсатком, дойдоха у дома двама хакери-монтажници и ето ме – щастлив абонат с два денонощни порно канала и други два, само нощни. За денонощните племенницата ми разбра преди мен. Тя е втори клас. Третата парола, която нормален второкласник пробва е 1234 (първата е 123456, втората за домашно). Баба ми може и да е запретвала полата на къра (разбирай го както искаш), ама такъв срам не е брала.

Ти си мухльо. Два часа как си се върнал от обедната почивка и нямаш търпение да дойде време за следобедното кафе. Скучаеш. Изпитваш вампирски глад за простотии. Четеш поредната глупост в e-bane-то или други блогове, форуми, бъркаш си по дупките, почесваш се… Не си единствен. И аз съм така. Пристрастен към простотията, гласуващ с 5+ за „Видовете лайна”, „Разговорник за напреднали ебачи”, „В МЕНЗИС СЪМ!”, „ЗА АНАЛНИТЕ ТЕРМОМЕТРИ И ТРУДОВАТА ТЕРАПИЯ”. Забравил съм какво е да се прибера от работа пешком. Забравил съм еуфорията от разказа на Азимов „Какъв прекрасен ден”. Забравил съм оргазъма от това да създавам нещо материално с ръцете си.

Стремя се да си спестявам глупостта и ароганса… и не успявам.

Във следобедните часове,
чуваш звънки гласове.
Във кафетата девойки,
кълчат кълки, бичат стойки.

По централната минават
пичове със мазни були,
с погледи респект внушават
и на СОТ-аджийските патрули.

Вечер в Ъндъра замръкваш
с пърхащите ученички.
Във Планета се замъкваш
за да къртиш яки … разкрепостени млади дами от околните села.

Сутринта едвам долазваш
до Лайняното кебапче.
Самочувствие показваш
без да пиеш хапче.

Ден да дойде, друг да мине,
карам весело, без грижи.
Тъй е драги господине,
към Европата се движим!

Живея на четвъртия етаж и имам запек. Някои казват, че е някакъв рефлекс за самозадоволяване чрез задържане. Не съм гей. Като малък мама много ме гушкаше. Предполагам, че ми е било хубаво. Като пораснах и продължи да ме гушка, престана да ми е хубаво.

Татко веднъж ме хвана да си играя с кукли и ме наби. След това ми обясни, че само момичетата си играят с кукли.

Със сестра ми се заключвахме да играем карти. Родителите ни помислиха, че блудстваме и татко ме наби. След като се успокои му обясних, че само сме играли карти. Татко пак ме наби. След това ми обясни, че с картите се играе хазарт, а това е лошо.

Като ученик едно лято нямаше вода и отидох в градската баня, където винаги има топла вода от вулкана под Благоевград. Възрастен гол мъж се приближи и предложи да ми изтърка гърба. Уплаших се, че е манаф и избягах. По-късно разбрах, че е искал аз да му изтъркам гърба, но според добрите обноски и установените обичаи в банята е трябвало първо мен да попита… Още по-късно разбрах, че това са обичаи само в женската баня.

Татко веднъж ме хвана да си играя с пистолет-играчка и ме наби. След това ми обясни, че това е лошо, защото от оръжията умират хора.

Когато си хванах сериозно гадже и редовният секс не беше мираж, той бързо ми омръзна (да бе да – каква глупост казах). След като стигнахме до редовен анален с извращения и тя действително се влюби в мен – скъсахме. Следващата ме завърза за радиатора и ме опъна с вибратора си. Третата също ме на..а с вибратора си, но първо ме остави гладен и жаден за два дена. От тогава разчитам на хаотични сексуални контакти. В момента имам сериозна приятелка и само с нея не се любим. Любовта и секса са различни понятия.

Веднъж татко ме хвана да лапам молив (KOH-I-NOOR 2H) и ме наби. Обясних му, че си играя, все едно пуша цигара и той ме наби отново. След това ми разказа как цигарите водят до рак на белия дроб, рак на гърлото и т.н., а това е лошо. Мама е зодия рак.

Веднъж в университета отидох по боксерки и потник. Бяха един и същ цвят и беше още лято. През студентските години най-съжалявам, че не наебах колежката от Дупница – с големите цици. Бях зает да свалям онази дето ме остави гладен… Каква ирония.

Мразя семейните събирания. Стринка винаги се опитва да ме целуне по устата, а аз хич не я харесвам. Спрях да гледам “FRIENDS”, от както направиха подобен епизод.
След като се разделихме с последната ми приятелка (платоничната любов) се напихме и наебахме. Принципите са си принципи, ама поддадох. По-късно я запознах с нашите с цел годеж – тогава разбрахме, че сме братовчеди.

В службата уволниха шефа. Месец по-късно вдигнаха заплатите на всички с изключение на мен. Записах се в профсъюза и организирах събрания. Даже произнесох няколко пламенни речи срещу ръководството. Прекалено пламенни. Обясниха ми, че съм бил плануван за шеф отдел за следващия месец… След което размислили.

Паднах от четвъртия етаж докато миех прозореца. Очевидно ще се мре. Защо иначе живота ми минава като на кино лента?

Очаквах Алекс с нетърпение.
Запознаха ни общи познати преди две години и се харесахме. Няма да забравя как включих чара си на 100% и след като ъпгрейднах външността от махленски хитрец – сваляч до последна версия на „Mr. Lover Lover” успях да я напия на един купон и да я изкъртя от кекс в кенефа. А тя и пияна излезе темпераментна – издра ми половината гръб мръсницата…
Забравих да ви кажа – аз съм от Благоевград. Водата ни идва от Рила и Пирин (евентуално?!) и освен, че е най-вкусната в страната, е и с най-ниското (нулево) съдържание на йод. За това сме и с най-много луди на глава от населението. Освен това сме македонци. Не от ония лигльовци дето се сърбеят в съседна наму република. Истински македонци. По националност българи, ама по характер войводи. А Алекс излезе най-войвода от всички ама нейсе.
След случката, за около месец, два, естествено се правихме все едно нищо не е било. После започнах да я ухажвам пасивно. Като я видех в дискотеката, спирах се и започвах да излъчвам сексапил.
Една вечер бях при две аверчета да редим далаверата. Гледаме мач и поркаме Пиринско свежо от планината, т.е. от n-ти галон в хладилника. Бре по едно време – звездички. Звъним в кабелната и каруцарския лексикон влезе в употреба. Малко преди диспечерката да пометне (или беше малко след това) излязох на терасата – нали съм си сръчко – да прегледам кабела. Зяпам аз едни клечки, едни кърфици – комшиите, да им го тура, включили се на аванта. Като кипнах и отивам да им звъня – да им го тура. Как се отвори вратата, подпрех я с крак и веднага с левачката хряс-прас. То едно дребничко, слабичко девойче се оказа че смъкнах. Тъй и тъй бях влезнал в серия, сритах я в корема и на вътре на скандал. Какво да видя? Вътре едни втряснати студентчета, целите в пъпчици, не олабили жилата. Женските им бетер онуй на вратата. А инак на купон ми се събрали.
- Тфа ли ви е купона беей? – ревнах – 200 грама водчинка сервирали солети и ще ми преебавате мача а? Отбелязах си доволно, че всички ме гледат изстинали и не смеят да шукнат. Баш тогаз от терасата се намъкват гейчо някакъв и …Алекс. Ах да я еба. Гейчото се изсули на някъде (на вънка), а Алекс стои и ме гледа виновно на кур.
Изгоних хлапетата, като само си записах в scheduled tasks да намера гейчото и да му направя нещо лошо. Да го разпитаме с аверчетата чий го дири с мойта женска на терасата.
От там се изкъртихме с Алекс. Цяла нощ я въртях на шиша. Даже към сабахлям го топих във водката оти започна да ми изтръпва. Гледам я парясницата, че й пари, ама търпи. Май тогава се влюбих…
Както и да е – дадох й два лева за такси и я изпратих на входа. Винаги съм знаел, че когато не знаеш какво да правиш с женската, еби, тепай или се дръж като джентълмен. * * *

Покрай студентите разбрах какъв потенциал се крие във висшето образование. Запознавахме студентки от ЮЗУ-то с чичковци от Гърция и мойта стана лесна. Той гръка като му креснеш само и се нааква. Проблеми нула. Едно приятелче – Моксата, разправяше, че така не требе ама него кой го брои? Завършил ВПИ-то специалност лелка в детска градина. На село му викаха Висшето…
Джиткам си значи един ден с новата ми (на старо) Алфа – 155-ица с мега сладка гъзица, 140 коня бате, змей ти викам и какво да видя? По тротоара оня гейчо дето преди три месеца на терасата с Алекс. Покрил се беше дупето ама не знае той, че от умирачка, Гугъл и македонец не можеш да се скриеш.
Спрях на трийсетина метра напреде и слизам до багажника. Той мухльото хем ме гледа как вадя от кобуря в багажника Макаровия, хем като омагьосан – не се сеща да избяга, а само забавя крачката с надеждата, че костеливия пръст на съдбата (аз това) не е нарочил именно него за разплата.
- Ела бате да те питам нещо? – и идва значи, да го еба у цайса. Не че му се присмивам на недъга де.
Като го прегърнах с левата ръка и го изпрах с дръжката на Макаровия през лицето. Направо го разкатах с един удар. Чак яд ме стана оти толко бързо. Па като се нервирам си знам, че не съм лесен.
Качих се на Алфата и тамън вкарвам втора, пак си го представям какво е правил с Алекс на терасата. Разправяха, че съм бил впечатлително дете като малък. Верно си е. Дръпнах ръчната (по правилник се води «спирачка за паркиране») и заебах колата на средата на платното. Па едно приятелче ме видел, че съм в ситуация и дотича.
- Шо? – вика.
- Я! – зер не вижда как са нещата.
- Ако ае. – отвръща, вече схванал картинката.
Смлехме го от шутове оня – само главата му пазехме, оти ке го утепаме.
Доволен се прибирам дома. Там – идилия: Алекс до печката пържи нещо. Знае тая жена как да ми го направи уютно. Даже вече не се наказваме толкоз.
Като я гледам с тая престилчица… майкооо… знам, че ще се сърди, но как да издържа? Натиснах я за едно бързо отзад докато правеше запръжката.
Нещо тясно обаче. Или се стяга или… хаха откривам нови приложения на Рама маргарин. Ровна ме с вилицата в ребрата кучката, ама нищо не усещам – тъкмо свършвам. Ихаа – целия ще се пъхна в нея, а тя квичи все едно съм я сцепил… е може би малко. Радостната отмала настъпва, в миг ми омекват колената, още един и започвам да усещам вилицата в ребрата. Ясно, ще има шамари за напослушните момиченца. Стряскам се: мама стои на вратата и не мърда. От колко ли време ни зяпа?
…
Манджата за нищо не ставаше – казах й го, пък тя взе да се зъби:
Кого ще лаеш ма кучко?

* * *

Трети месец е в Щатите. Много ми липсва. Ходя по някога до ГАМЕ клуба – с копютрите. Да си пишем по електрическата поща.
По студентски програми, ала-бала уж да се квалифицирала повече. За чий хуй й е да е още по-квалифицирана безработна археоложка?
Пиша й много мили неща. То всъщност не аз де. Давам два лева на момчето и хващам някое хлапе да набере писмото. Колкото време остане – за него е. Не мога да им свикна на компютрите. По принцип се оправям, но опре ли до писане… не мога да им запомна разните 6-ци и 4-ки. Аз съм с осми клас, дето не е толкова много, но такова нямаше.
Писах й стихотворение. Няма рима и е малко странно, но тя ще разбере. «Ох Алекс – да си беше тука, като царица ще си живееше при мене». Не трябваше да я пускам. Добре си я гледах – нищо не й е липсвало. Може да я биех, ама това защото я обичам. Изпратих мама в старчески дом. Тя се спомина милата – объркали й дозата на лекарствата, ама и така си беше пътник. А Алекс – Алекс я няма. Работи. Що й требваше да работи? Е да, инак се замисля за глупости с чужди мъже, а като работи, няма време за щуротии. Щях да я заплодя и готово. А тя в чужбина.

* * *

Снощи сбърках. Ходих на диско. Много се напих, а и на машинките много набутах. Излязох за момент напред и пак. Само крупието нещо ментеше. Аверите не ме подкрепиха. Даже сякаш странят от мене. Майната им. Нямам вече приятели. Та стигнах и до дискотеката. Самичък. Уж самичък, а в сърцето Алекс. Много се напих, за да я забравя… и май съм забравил. Изльокал съм около литър виски. Викал съм управителя да се оплача, че танцярката неме гледа в очите. После на проститутка.
Платих й отгоре че да се казва Алекс… Ако платиш достатъчно се казват както избереш. Облече някои дрехи на жена ми.
Не ми стана… Дъвка го, смука го, търка си го навсякъде. Бих й шамарите и шамарите и я изгоних.
…
Звъни се. Кой? За миг май зърнах бухалката…

* * *

Лежа неподвижно. Не си чувствам краката. И с другото май имам проблем. Ще им откъсна топките на докторите, ако не ме оправят. Гръбнака разправят че бил проблема. Прешлен или нещо. Няма значание – Алекс пристига. Тя ще се погрижи за всичко.
Ах, изглежда великолепно – фантастична жена. Май е качила леко в ханша. Пускам й ръка – леден поглед. Знае, че от кръста на долу съм като зеленчук – нищичко не чувствам.
Довела е някакъв Американец, дебел с червени бузи – Ханс. Сигурно за да ме обслужва. Много зле се чувствам, че сфинктера ми е постоянно отпуснат.
Пренесоха ме у дома. Алекс носи пресни сладки и филм. Серийки с Happy Tree Friends. Знае колко ги харесвам, макар тя да не ги понасяше. По средата що прекъсва. Запис. Тя… духа на Ханс В ХОЛА!!! Той й свършва в устата, а тя плюва във формата за сладки и казва:
- Напускам те.