Блог-ателието на Владислав Юруков

Вече пет години как работи първия ми голям проект: http://acad.swu.bg или на кратко “акада”. Според една теория на Иво Дамянов, всеки начинаещ девелопер се справя задоволително добре с първия си проект, защото просто гледа да добута нещата до някакво работещо състояние и за сметка на това тотално помазва втория си голям проект защото има самочуствие и иска да приложи всички новонаучени чалъми… за втория ми проект ще разказвам  друг път;)

Като първа стъпка, трябваше да измислим някакво впечатляващо и описателно име, което да носе академичността само по себе си. Тъй се роди

Web базирана информационна система“ Качество и мобилност на академичния състав”

Съответно подготвихме и документацията към проекта, което си беше почти толкова работа, колкото и самото изпълнение. Заложените основни цели на проекта бяха първа част от така наречените ‘алабалистики’: “…реализиране на web базирана информационна система в рамките на Югозападен Университет “ Неофит Рилски “, като в системата са заложени възможности за интегриране на средата към други университетски звена (катедри, факултети, ректорати). Проекта ще бъде реализиран в определения срок (приложение #). Проекта цели да се улесни академичния състав и ръководството на университета в достъпа им до актуална информация относно качеството и мобилността на преподавателите. Това би повишило желанието за работа и постигане на по-високи резултати в процеса на обучение и научни изследвания и проучвания…”.

Сега като гледам целите са изпълнени: 1. Системата освен, че е реализирана, е интегрирана освен с университетските звена, така и със системата за докторантите; 2. Академичния състав и ръководството на университета са улеснени в достъпа до актуална информация (благодарение на най-безумната и гениална система за търсене acad2.jpg) за качеството и мобилността на академичния състав; 3. Не знам дали се е повишило желанието за работа, но постиженията на преподавателите са изплескани на уеб и това евентуално ги е мотивирало да понапишат някоя статиика, да участват в някоя конференциика и т.н.

В описанието към проекта направих и първите си плахи стъпки в разтегането на локуми колко велика система е Apache+PHP+MySQL платформено независима и т.н. като е пределно ясно за всеки, че платформата е Линукс.

“…. Избора на Linux дистрибуцията е ключов момент от процеса на инсталацията. Търсения от нас баланс между системна сигурност и улеснен начин на работа и администрация ни накара да се спрем на дистрибуцията Red Hat…”

Последно беше със Слакуер:)

ТЪРСЕНЕ

Системата за търсене в акада е със сложността на предизборна кампания и грацията на пенсионерка върху велосипед, но за сметка на това притежава брутална гъвкавост. За намерените резултати (списък с хора, отговарящи на критериите за търсене) могат да се визуализират до 31 елемента за даден преподавател (име, презиме, фамилия, тел., страница, адрес, бр. публикации и т.н.).  Имплементирани са операциите с множества: обединение , сечение и отрицание (търсене, търси в намереното и покажи останалото), които единствени са способни да задоволят нуждите на ръководството на университета за изпълнение на сложно търсене от рода на ”всички хабилитирани преподаватели, родени между 1950 и 1960, които имат деца под седем години и имат брой публикации от 20 до 25″.

В проекта имаше 5-има участници:

Yankoff – цъкач по дизайна и Word, Chart, Excel master

Стефан беше зает главно да преинсталира линукса по два пъти на ден

Моя милост, с основно занимание да викам “Така нема да стане”

проф. Мирчев – като ръководител на проекта да се обажда профилактично и да вика “Момчета, работите ли, работите ли?”

PIV – 1,8GHz; MSI-845; DDR-266 512MB - единствен свидетел на издевателството ни към компютърните науки:)))

Обичам да шофирам… Излъгах. Обожавам да шофирам! Прилошава ми ако не шофирам аз. Едвам изврънках Сашко да ходим до Огняново с мойта кола. Като всеки артист и аз се нуждая от публика.

На Огняново ходим с колегите – нещо като наш си тийм билдинг. Ако вярваш в подобни неща – мястото е невероятен енергиен център. Ако не вярваш – възпремаш го като спокойна виличка, тиха и закътана, с външен, вътрешен басейн и огромна камина. На терасата 600 ватови колони (за на открито не е много), усилватели, лаптопи и други джаджи дето не ги знам за какво са. Каквото се случи там – там си остава. За разочарование на извратенияците уточнявам, че не си организираме снобарски оргии с много кока и фетиши… Просто тих и спокоен уикенд в семейна обстановка.

Газ по Предел път широк, невероятни есенни пейзажи… Стигнахме и хайде в басейна. Студеното време и топлия басейн винаги ми напомнят на филма импресия “BARAKA”. Тубата с коктейла попривъши и за моя чест успях самичък да се измъкна от басейна. Малка ракийка за апетит и после на софрата. Скара, лафове и тънко диджестивче… Дълбок и безметежен сън.

На сутринта се събрахме дружина за разходка до Рибново – село на 20 км. извесно с факта, че там последно са изгонили Ахмед Доган заради предизборни агитации.

Четирите нови зимни гуми ДЕБИКА, залепнали върху пресен асфалтов път, ни поведоха по пресечения терен. Понаучил се вече да доя* автомобила, почти  стугнах до оргазъм, когато излезли за миг на платото, зърнахме есенната долина на Места.

Далечен вой на сирена на линейка ме принуди да намаля скоростта. Отбих в страни, с ясното съзнание, че помагам за спасяването на човешки живот. След десетина минути бяхме в селото. Улици толкова тесни, че няма как да размина линейката. Изнасяха човека – паднал от орех. Излязох да се разтъпча и да попитам за алтернативен маршрут до центъра. Хора с шалвари и розови бузи. Притеснени заради инцидента, но изгарящи от желание да услужат.  Някои може да ги наричат турци, помаци и др., но тези хора бяха съхранили пословичното българаско гостоприемство. Май позабравено от нас българите в последно време.

В кафенето (бивш хоремаг, ъпгрейдван с алуминиева дограма и климатична система) ни посреща усмихнато девойче с червени бузки, шамия и шалварки. Сякаш беше на изпит по приветливост. Пихме кафе.  Силно, направено с любов… И вафла “Боровец”. Пътят на долу беше като събуждане от сън.

В топлия басейн с уиски в едната ръка и блага пура в другата, после два часа до камината. Отново пура, но с Мерло първенец. Отворихме последните шест бутилки от виното на Бойко. За вечеря – кулинарен шедьовър от Тодор по италианска рецепта.  

Полунощ, над басейна се носи Smoke on the Water, а в главата ми припева на Наташа Джорджевич:

Алал вера, алал вера,
Када да можеш таку
Ти да живиш, а я да ти умирам полако

И си мисля, за преживените удоволствия този ден. За какво са ти власт, пари, щастливите мигове дори, ако нямаше с кого да ги споделиш? За какво ти е да познаваш вселенската мъдрост, ако не си разбрал, че само споделеното щастие е пълноценно? След седмица отивам до София да си видя приятелчетата. Трябва да споделя.

На другия ден се прибирам в Благоевград и си мисля за невероятният уикенд, за невероятните хора около мен, а в тихичък бекграунд  ми припява Наташа Джорджевич…

---

* доя – изцеждам, изстисквам до краен предел, използвам, експлоатирам, ограбвам