Размисли за Свети Валентин
Тъй – отивам вчера на даскало за първи път (и тука се чудиш чий го дири дърт пергиш кат мене на даскало… Обяснение: Вчера започнах следващото ниво на английски в ELI) и един чуждоезичен младеж ни се представя за даскал, казвал се Анди, демонстрира презрение към българското образование (то не, че заслужава друго, ама нали си е наше…), бил сгоден и щял да се жени за най-голямата уруспия на 3 Март. Такива ентусиасти винаги предизвикват в мен физиономия микс между “пуцай куме – мъжко е” и “мойте съболезнования”.
Два часа и половина ни губи времето с ебани тестове за романтичност, а и ме изкара коравосърдечен като карбуратор (което си е пълна лъжа – виж секция Стихове).
Тука се замислих с колко лигавщини и позьорство е свързан ст. Валънтайнс дей за двойките:
Мислиш два дена ко да вземеш на твойта гибя. Щото трябва да ѝ вземеш подарък – така е редно и ще ти къса нервите ако не ѝ вземеш (глупав си – тя и без това ще ти ги скъса). Колебаеш се относно комбинацията от цветя, бижута, парцалки, боички, пухкави животинки и SMS за участие в “Стани богат”. Също се опитваш да определиш някакъв бюджет. Вече си прецакан – ако са малко нещата, значи не държиш на нея и не си романтичен, следователно не я обичаш. Ако купиш всичко, значи се опитваш да я купиш или си гузен защото (ха – парадокс) отново не я обичаш. Под секрет – повечето жени предпочитат втория вариант, защото подсъзналелно разбират, че за теб любов = животински секс + топла храна.
Да допуснем, че си решил нерешимото по-горно уравниение. Отиваш да пазариш подаръците (без нея – което може да е повод за дребно скандалче или с нея, което… О Боже на Раздора- не ми се мисли!!!). Естествено , че това което си планувал – отдавна е свършило и трябва на момента да взимаш решение с какво да укротиш звяра. Решаваш, че е по-добре някакво клише, отколкото нищо – грабваш кутия шоколадови бонбони “Амфора”, шампанско “Искра” за 2.50 и три не съвсем примряли рози… За розите ползвай следния трик – постави ги в бутилка Спрайт вместо вода – от захарта се освежават и вече почти не изглеждат като дъвкани от камила. С бонбоните и Искрата – сам се надъни – оправяй се.
Тя твойта ще гледа жално като бито коте и ще се мъчи да ти благодари за тази изгъзица – чак в тоя момент ще разбереш колко си загазил – не прави нищо -колкото повече мърдаш, толкова по си го вкарваш. За жената също е унизително да се преструва на трогната от плюшеното жирафче Жорко. Ако имаш късмет, след седмица ще ѝ е минало (щот се е изчукала с комшията, ама това е друга тема).
Решение: пробвай се да се разболееш от Q-треска (морбили, салмонелоза или само грип) една седмица преди 14-и и я смажи от секс една седмица след това.
Забележка: Овеитите не помагат, а маймунски сифилис само ще влоши нещата…
Да си сингъл на св. Валентин също си има недостатъци – нищожни и поправими ама има:
Леко ти е депресантско, но само докато не прочетеш тази статия. Ако обърнеш една биричка докато четеш, даже се чувстваш късметлия… С право – ти действително си.
Ще ти се да излезеш с приятелче на по чашка ама се стягаш да не почне мохабети от рода на: “Ние таково – само приятели” щот все пак е 14-и нали, или по-неудобната ситуация: събуждаш се закопчан с белезници за парното, дупето те боли, а до теб гигантски басамак-вибратор счупен на две… Не се шашкай – в реалния свят тези неща не се случват (поне не на теб… дееба), а и в крайна сметка нали за това са приятелите?
Ако си сингъл е наложително да празнуваш Трифон Зарезан. Пак клише. Може и да ти хареса (ако си долен алкохолик, какъвто всъщност си), но ако не си достатъчно мазохистично настроен да си причиниш дехидратация, умора, главоболие, гадене, диария, слабост в мускулите, затруднена концентрация, безпокойство, раздразнителност, чувствителност към светлина и шум, нарушен сън или казано на кратко махмурлук от трето поколение, то спокойно може и да не хълцаш и припадаш от възторг по Трифон.
Бе глупости колкото щеш – гледай да не ги мислиш много нещата щото все си преебан. Освен може би на караоке парти с Гришата…
