Моят първи компютър
В началото беше… Словото? Не.
В началото беше Уакан Танка, който ме създаде, като ме докосна с благоволението си. Стоях в тъмното, макар още да не знаех, че може да има светлина, мрак, сянка и събирах волята си за да се опра на нея. Появи се Ритъма и ми даваше разтуха. След време се появи и втори Ритъм. След това Мелодията на сътворението в цялата Вселена.
- Как е докторе? Как е бебчето ми?
- Чувства се чудесно… ето на този монитор виждате синусоидата на пулса му… тази, по-бързата, другата е вашият пулс. На този монитор пък виждате картина от видеозона… За седмия месец вече е нормално и да ни чува. Ще дойдете след седмица за да поставим PNI-то*.
В Нищото стоях и то беше материално за мен. Уютно и приятно защото в него се носеха Ритмите и Мелодията. Слушах унесен и събирах волята си за да се опра на нея, както се беше опрял Уакан Танка на своята за да създаде света в Нищото. Усещах кръвта ми как шурти във вените и артериите, напрягах мускули. опънати върху крехките ми кости и усещах как се изпъват сухожилията. Танцувах в отговор на Ритмите и Мелодията. Хипнотичен танц, даващ сила и енергия. В танца овладявах собствената мощ и воля.
- Сестра, компилирах инструкциите към хирургическия робот за имплантиране на PNI в очния нерв. Вече активирах модула за слуха, който поставихме миналия път. Инжектирайте милиграм и половина атропин в плода и след десет минути стартирайте процедурата. Ако се появят усложнения, автоматично ще се стартират протоколите за сигурност… Излезли са ъпдейтите на анестезиологичния софтуер. Отивам до Криото.. ще размразяваме от жертвите на самолетната катастрофа миналата година…
Тогава се появи Словото. Тих Глас нашепваше в главата ми за чудни светове. Рисуваше прелестни картини за Бъдещето. Слушах Словото в сладък унес и не смеех да помръдна за да не изчезне магията му. С трепет задавах въпроси, танцувах от радост и Моят Ритъм се засилваше от вълнение, но понякога въпросите ми оставаха без отговор. Немощен в неумението си се опитвах да оформя Въпроса, но Гласът мълчеше или даваше незадоволителни отговори… Чувствах се неуверен и раздразнен. Не можех да задам Правилния Въпрос.
- Докторе, бебчето ми е неспоконо последните дни. Дали няма някакъв проблем?
- Не се притеснявайте, абсолютно нормална реакция на PNI-то. Днес ще ъплоуднем първа част от обучителната програма – малко прородни науки и езици. Можете да разберете повече в информационния сайт на Министерството на Здравеопазването и Образованието… Сестра изберете програма за поставяне на стандартна капсула със серотонин и ендорфин и синхронизирайте с обучителния курс. Госпожо, детето ви ще бъде много щастливо да започне образованието си.
Знам История. Еуфория!!! Гладен за знания захващам Математиката. Така се вълнувах когато за първи път чух Ритъма и Мелодията. От Биологията научих, че това са просто жлези с вътрешна секреция, но това не може да хвърли сянка върху магията. Жалко, че нямам близнак за да споделя радостта от общуването. Имам само Гласа – PNI всъщност, но широко отворен прозорец към света, който ме очаква… света, който аз очаквам.
Успешно се справих с материала, който предците ми са учили доста след като достигнат полова зрялост. Сега очаквам с нетърпение най-важното събитие в живота ми – моето раждане и отново се върти в главата ми спомена за Правилния Въпрос, който ме тормозеше преди време…
- Сестра, заредете програмата за израждане заедно със секюрити протоколите… Госпожо, напъвайте моля… Не се притеснявайте, раждането във вода е най-леко…
„- Кой съм аз?“ Подробни но незначещи нищо за мен статистически данни за здравословното ми състояние, генния анализ на родителите ми и някои препратки относно съвременната култура и обичаи.
- Напъвайте госпожо, напъвайте…
„- Защо ме има?“ Последваха незадоволителни препратки към секция Биология.
- Малко остана, вече виждаме главата…
„- Аз ли съм Уакан Танка?“
- Честито! Прелестно момченце!
* PNI – Personal Network Interface.
За властта… и бахура
Обичам властта и парите… и бахура.
Родих се и израстнах в бедно работническо семейство. Татко беше полковник, а мама учителка. Когато децата ме биеха, ги плашех, че ще викна татко да ги застреля с автомата, но само казвах на мама да им пише двойки. Татко караше войниците да събират лешници и бадеми, а аз обичах да целя с тях децата пред блока. Децата обичаха да ги целя с бадеми, защото после ги събираха и ядяха.
Имахме голяма кола – Волга. С нея ходехме на село. Там татко правеше бахур и водеше войници да си играят с мене и да копаят в градината. Ако татко го нямаше, играехме с карти с голи какички и по някога ми даваха да пия бира. Когато войниците не си играеха с мене казвах на татко, че наричат кака или мама с лоши думички и той ги наказваше. После ми ставаше тъпо защото ме гледаха обвинително и ме отбягваха…
В гимназията се влюбих в Калина. Опитах се да й бръкна в гащичките, но брат й ми разби носа. След като татко викна баща им запас, тя повече не ми проговори. “Бой и ебане, за да те уважават” беше коментара на татко.
Когато и кака стана учителка в гимназията вече беше станало тясно за мен. Горе-долу по това време Лафазанов направи “за културата… и бахура”, а татко застреля някакъв и трябваше да напусне. Бяхме се притеснили, че ще отиде в затвора, но вместо това стана доцент в университета. Неговите студентки ме харесваха и имам доста приятни мигове с тях. Започнах да ходатайствам за изпити и оценки и те ме “харесваха” повече. Когато и аз станах студент, вече се бях комерсиализирал.
Завърших университета (както и гимназията) с пълно отличие. Чичо ми предложи работа в ДС, но вече бях активен партиен и културен деец, когато станах асистент в катедрата по Приложна Математика. На тази длъжност бях най-полезен за обществото в целия ми живот. С младежки плам организирах мазни софри за професори, ченгета и видни партийни лидери. Както винаги съм казвал “Всичко е въпрос на организация… дори не и на пари”. Вечерта запазвам заведението за другия ден и уреждам менюто (важно е да има паржоли… и бахур). Сутринта паля гумите до Мелник за хубаво вино. Марков алкохол винаги има в изобилие от фонд “студентски подаръци”. На обяд пия кафенце с колежки – тъкмо са станали след снощната дискотека и/или ръгня и са си домъкнали кльощавите задничета в университета. Обяснявам списъка с гостите, добре са дошли – коя, където има изпит да се сеща овреме. Съдбата ви е във вашите ръце момичета… или по-точно между вашите крака.
В този ред на мисли за софрите по партийна линия залагаме единствено на “професионализма”!
На 26 години вече сам си правех бахура и бях съветник и полова шпага в общинската администрация. “Бой и ебане за да те уважават” нали ме учеше татко, а в боя много не ме бива… Но сложих ръка (е не само) на комисиите по екология и археология към общината и няма проект или строително начинание, което да мине без мойта благословия. Пък благословията ми току така не я давам… освен на един Човек, ама на него и без туй дължа много…
На 30 години съм вече кмет на 70 хиляден град и за първи път се чувствам зле. Кампанията потръгна нормално, но се извадиха някои кирливи ризи и се наложи Човека да инвестира в последния момент… а сега трябва да връщам.
…
Ноември месец – кокетна вила в Огняново. Басейн с топла минерална вода. Човека ме гледа проницателно през парата от водата и тютюневия дим:
- Обикновено не даваме втори шанс… лятото ще станеш министър на извънредните ситуации и когато тези ситуации се случат ще изискват… да кажем извънредни мерки?!
- Да чичо – отвръщам със сведен поглед, а буца бахур се настанява за винаги в гърлото ми.
