Размисли за Свети Валентин
Тъй – отивам вчера на даскало за първи път (и тука се чудиш чий го дири дърт пергиш кат мене на даскало… Обяснение: Вчера започнах следващото ниво на английски в ELI) и един чуждоезичен младеж ни се представя за даскал, казвал се Анди, демонстрира презрение към българското образование (то не, че заслужава друго, ама нали си е наше…), бил сгоден и щял да се жени за най-голямата уруспия на 3 Март. Такива ентусиасти винаги предизвикват в мен физиономия микс между “пуцай куме – мъжко е” и “мойте съболезнования”.
Два часа и половина ни губи времето с ебани тестове за романтичност, а и ме изкара коравосърдечен като карбуратор (което си е пълна лъжа – виж секция Стихове).
Тука се замислих с колко лигавщини и позьорство е свързан ст. Валънтайнс дей за двойките:
Мислиш два дена ко да вземеш на твойта гибя. Щото трябва да ѝ вземеш подарък – така е редно и ще ти къса нервите ако не ѝ вземеш (глупав си – тя и без това ще ти ги скъса). Колебаеш се относно комбинацията от цветя, бижута, парцалки, боички, пухкави животинки и SMS за участие в “Стани богат”. Също се опитваш да определиш някакъв бюджет. Вече си прецакан – ако са малко нещата, значи не държиш на нея и не си романтичен, следователно не я обичаш. Ако купиш всичко, значи се опитваш да я купиш или си гузен защото (ха – парадокс) отново не я обичаш. Под секрет – повечето жени предпочитат втория вариант, защото подсъзналелно разбират, че за теб любов = животински секс + топла храна.
Да допуснем, че си решил нерешимото по-горно уравниение. Отиваш да пазариш подаръците (без нея – което може да е повод за дребно скандалче или с нея, което… О Боже на Раздора- не ми се мисли!!!). Естествено , че това което си планувал – отдавна е свършило и трябва на момента да взимаш решение с какво да укротиш звяра. Решаваш, че е по-добре някакво клише, отколкото нищо – грабваш кутия шоколадови бонбони “Амфора”, шампанско “Искра” за 2.50 и три не съвсем примряли рози… За розите ползвай следния трик – постави ги в бутилка Спрайт вместо вода – от захарта се освежават и вече почти не изглеждат като дъвкани от камила. С бонбоните и Искрата – сам се надъни – оправяй се.
Тя твойта ще гледа жално като бито коте и ще се мъчи да ти благодари за тази изгъзица – чак в тоя момент ще разбереш колко си загазил – не прави нищо -колкото повече мърдаш, толкова по си го вкарваш. За жената също е унизително да се преструва на трогната от плюшеното жирафче Жорко. Ако имаш късмет, след седмица ще ѝ е минало (щот се е изчукала с комшията, ама това е друга тема).
Решение: пробвай се да се разболееш от Q-треска (морбили, салмонелоза или само грип) една седмица преди 14-и и я смажи от секс една седмица след това.
Забележка: Овеитите не помагат, а маймунски сифилис само ще влоши нещата…
Да си сингъл на св. Валентин също си има недостатъци – нищожни и поправими ама има:
Леко ти е депресантско, но само докато не прочетеш тази статия. Ако обърнеш една биричка докато четеш, даже се чувстваш късметлия… С право – ти действително си.
Ще ти се да излезеш с приятелче на по чашка ама се стягаш да не почне мохабети от рода на: “Ние таково – само приятели” щот все пак е 14-и нали, или по-неудобната ситуация: събуждаш се закопчан с белезници за парното, дупето те боли, а до теб гигантски басамак-вибратор счупен на две… Не се шашкай – в реалния свят тези неща не се случват (поне не на теб… дееба), а и в крайна сметка нали за това са приятелите?
Ако си сингъл е наложително да празнуваш Трифон Зарезан. Пак клише. Може и да ти хареса (ако си долен алкохолик, какъвто всъщност си), но ако не си достатъчно мазохистично настроен да си причиниш дехидратация, умора, главоболие, гадене, диария, слабост в мускулите, затруднена концентрация, безпокойство, раздразнителност, чувствителност към светлина и шум, нарушен сън или казано на кратко махмурлук от трето поколение, то спокойно може и да не хълцаш и припадаш от възторг по Трифон.
Бе глупости колкото щеш – гледай да не ги мислиш много нещата щото все си преебан. Освен може би на караоке парти с Гришата…
За справедливостта
Като малък имах изключително изострено чувство за справедливост. Кака веднъж ми изяде една кифла с мармалад. Спомням си колко бях разстроен за това посегателство в личното ми пространство… и какво беше опиянението от отмъщението: дълги години посегателства върху нейна собственост, оправдани само с репликата “А ти помниш ли оная кифла?”. А даже не обичам кифли с мармалад.
В тинейджърските години особено се впечатлявах от екшъните. Обикновено в началото на филма на главния герой му се случва нещо лошо – отвличат, изнасилват и убиват (последователността не е задължителна) жена му, дъщеря му, най-добрия му приятел. После той избива всички щото така е справедливо. Освен филмите на Стивън Сегал – той винаги спасява света.
Като по-голям заради това чувство за справедливост имах проблеми в общуването с другия пол. Нещата си дойдоха на мястото чак когато преглътнах факта, че повечето жени са манипулатiвни кучки… и че това си има свойте предимства.
Туй всичко го казвам, да знаете що за хора сме – справедливи. Това, съчетано с един недооценен фактор: ниско съдържание на йод във водата в Благоевград* ни прави град на избухливи глупаци с безумна вяра в доброто, истината и справедливостта.
Преди месец (09.11.2007 г.) на петима благоевградски полицаи бяха издадени присъди за 91 години лишаване от свобода, което според моят “вътрешен кодекс на справедливостта” вече е пълен абсурд дори за България. Преди две години (10.11.2005 г.) при полицейска операция (в рамките на акция “Респект”) за задържането му почина Ангел Димитров “Чората”, за който измежду обвиненията в престъпна дейност и коментарите на журналисти, някак си се изгуби факта, че също е човек, при това мъртъв и обществото дължи на него и роднините му поне справедлив и открит процес.
Бесен съм на журналистите. Описват македонски тройки ** и оргии без да си мръднат (извинения към всички, дето недолюбват безмислените цинизми, ама не се сдържам вече!!!) к?ра щото така е най-лесно. Не ви ли е срам бе, да манипулирате хората?! И то от некадърност. Седни прочети малко бе, майка ти! Като лешояди са жадни за човешка драма и страдание, защото читателите (и на тях п?чка им майчина) за туй купуват в-к Струма, да видят, че някой е по-зле и да си кажат “Баах ти се е нахендрил завалията… чакай бе, аз тоя го знам!”.
По съда няма да псувам (щото са се скрили зад брутална административна машина, а и йода не ми липсва чак толкова много), ама си е голема педерастия да забраняват на полицаите две години да публикуват оневиняващи ги данни … щото делото не било открито. Открийте го бе!!! Туй искам аз – направете публичен процес, пък да видим кой крив кой прав!!!
Ако вида кривда – ке се бия, ей!!!
Мразя спама дееба, ама зарад каузата си струва: http://www.savejustice.org
* според медицинските списания ниското съдържание на йод принуждава организма да използва аминокиселината тирозин за производство на щитовидни хормони, които нормално се създават без нея в щитовидната жлеза. Като най-преки последствия се наблюдават: увеличаване на клетките на щитовидната жлеза; кретенизъм; забавен растеж; умствено изоставане.** македонска тройка – двама се ебат, а от страни лежи един мъртъв.
За свободата
Като малък си мислех, че свободата е нещо лошо. За това е виновна Райна Княгиня, избродирала “Свобода или Смърт” на въстаническото знаме през Априлското въстание. Така звучи все едно трябва да избереш по-малката от две злини. Смърт – лошо, свобода – и това лошо ама май не чак толкова. По голяма мистерия беше защо братушките са се били за нашето освобождение, като на тях не им е било до гъза да избират свобода или смърт. От тогава руснаците са ми подозрителни.
В първите класове “свобода” доби допълнителни мрачни краски в съзнанието ми. Започнах да схващам свободата като възможност да се случват неща, които иначе са забранени. Имах свободата да ям бой от по-отраканите ми съученици, бях свободен да пиша домашните на едно зло малко момиченце, кото ме пердашеше редовно.
Към четвърти, пети клас започнах да виждам голяма доза позитивизъм в свободата. Бях наедрял и свободно раздавах шамари на другите сополанковци. Когато спуках и една глава (Кирчо, прощавай – случи се неволно) и ми се размина ме обзе наистина свободолюбив дух.
Като бъдеща самоуверена и екстровертна личност, трябваше да споделя опианението от свободата. Подтикнат от вече зародилия ми се интерес към противоположния пол, предоставих безвъзмездно на по-красивите ми съученички свободата (и правото) да бъдат редовно опипвани по дупето и циците (или мястото където в бъдеще щяха да се намират). Скоро за първи път се сблъсках с репресивните органи на социалната несправедливост. Една от от по-неугледните ни съученички се оплака* (много интересно бе формулирано оплакването, защото нея никой не я беше докосвал) и 5-6 свободолюбиви младежи бяхме изпратени при директора. След като той ни черпи с бонбони, обеща да извика сексолог и се възползва от свободата си да не прави нищо повече.
В гимназията вече ми се драйфаше от свободата и глупостите, които пишеха за нея в учебниците по литература и сборниците с литературни анализи. Любим лирически герой ми беше Дядо Йоцо, който макар да не виждаше свободата, като пълен пич чуваше зеления цвят и надушваше светлината. Пълен джадай. Или ритуалните свещенодествия с кол на Баба Илийца, като избор и дълг на достойната и свободна личност.
Според новата вавилонска библиотека Wikipedia-та свободата е “способността да се действа съзнателно по здравомислещ начин и при самоконтрол в дадена градивна насока”. Мразя дефинициите. Още повече неточните. И най-вече включващи думичките ‘съзнателно’, ‘самоконтрол’, ‘здравомислещ’, ‘градивен’. Първите две олекват до безобразие само като вземем в предвид дълбините и силата на подсъзнателните ни стремления, и неспособността да се сложи граница между съзнателно и подсъзнателно. Без да задълбаваме повече в психоаналитичните простотии е ясно, че вторите две са направо лишени от смисъл. В лудницата си имат следния лаф: “Всички навън са луди” (произнася се бавно, като се набляга на думите ‘всички’ и ‘луди’). Кой тогава е ‘здравомислещ’ и какво е ‘градивно’?
Истината батка е, че свободата струва пари… Даже много пари, защото включва цената на кофата с кокаин, в която ‘свободния’ човек си топи главата след като е чукал поредната манекенка. Също цената на неуязвимия джип (със софийски номер), който превръща всеки мухльо в магистрален каубой.
Лошото е, че живеем в репресивна страна и на хората почва да им писва от чалга лордовете. Обикновения човек се бунтува срещу свободата от типа “ше си праа квот’ си искам” въпреки, че тази свобода е официално толерираната и подкрепяната от държавата.
* Сега е учителка в средното образование и съм сигурен, че се държи доста строго с ‘непослушните малки момченца, на които пишлетата им стават на кокалче’.
Стремя се…
Стремя се да спестявам на крехката си детска душевност грубостите и въйпиющата арогантност на съвременните електронни медии. Не гледам „Биг Брадър”, не гледам и „Шоуто на Слави”. Не съм нещастен. Тази моя неинформираност остава белег в ежедневието ми, в общуването с други хора, но този белег не е съществен.
На кафе с познати се обсъжда кой какво е казал предната вечер в Къщата, коя от долните кучки вътре се е държала по-гадно, на кой от надувковците му е излязъл въздуха под налягане… а аз си мълча. Че лошо ли е? Не изказвам компетентно мнение кой е по-лош, по-задръстен, по-… по-… по-… Така на никой от събеседниците не му се налага да ме изчаква да привърша да приказвам, че за да започне той.
Моят кръг от познати и приятели са много информирани. Интелегентни млади хора на 25-30 години. Цялото поколение бързо се учим. Схващаме картинката. Прекалено бързо. Особено за надменността и безочието.
Аз не искам да се уча. Лишавайки се от културното наследство на „шест кокошки” и „опосуми травестити” предпочитам вежливостта на Мечо Пух. Баба ми да не би само с травестити да е живяла?
Модерно е недоебващия млад човек да гледа телевизия. Окей! Хванах лятната оферта на Булсатком, дойдоха у дома двама хакери-монтажници и ето ме – щастлив абонат с два денонощни порно канала и други два, само нощни. За денонощните племенницата ми разбра преди мен. Тя е втори клас. Третата парола, която нормален второкласник пробва е 1234 (първата е 123456, втората за домашно). Баба ми може и да е запретвала полата на къра (разбирай го както искаш), ама такъв срам не е брала.
Ти си мухльо. Два часа как си се върнал от обедната почивка и нямаш търпение да дойде време за следобедното кафе. Скучаеш. Изпитваш вампирски глад за простотии. Четеш поредната глупост в e-bane-то или други блогове, форуми, бъркаш си по дупките, почесваш се… Не си единствен. И аз съм така. Пристрастен към простотията, гласуващ с 5+ за „Видовете лайна”, „Разговорник за напреднали ебачи”, „В МЕНЗИС СЪМ!”, „ЗА АНАЛНИТЕ ТЕРМОМЕТРИ И ТРУДОВАТА ТЕРАПИЯ”. Забравил съм какво е да се прибера от работа пешком. Забравил съм еуфорията от разказа на Азимов „Какъв прекрасен ден”. Забравил съм оргазъма от това да създавам нещо материално с ръцете си.
Стремя се да си спестявам глупостта и ароганса… и не успявам.
