Шофьорски – из Благоевград
Нощ е – въртя с един тежък кадилак (или москвич от старите) из улиците на Благоевград. Сам в автомобила. Приглушена червеникава светлина от таблото. По радиото върви лек джаз. Като сцена от Туин Пийкс. Гледам как кротко се поклащат плюшените зарове, провесени от огледалото.
Идвам от Вароша – стария град. Колата плавно се накланя от инерцията при левия завой към Джамията. Улицата вече не е от широките. От следващата лява пресечка се подава автомобил. Аз проближавам спокойно, но той напира леко. Секунда преди удара навивам волана и натискам клаксона. Шофьора заковава за миг и ме гледа учудено. Разминах на косъм. Продължавам с вдигнат адренелин и поглед в огледалото за задно виждане. Въздъхвам и поглеждам пътя.. за да видя БЯЛ АВТОМОБИЛ отляво. Навивам рязко и форсирам за да избегна удара. Полицейската астра заковава за миг. Полицайте са толкова шокирани, че не трепнаха.
На петстотин метра отбих в една тиха уличка и си обещах никога вече да не шофирам с изгасени фарове.
