АВТОМАТИЗИРАНА СИСТЕМА ЗА ОБУЧЕНИЕ
Спомняте ли си 2004-2005, когато манията “eLearning” достигна своя апогей? Тежките напъни да се представи пърденето и пуленето на студенти и ученици пред монитора като учебен процес? Пренаписването на тестове и лекции в електронен вид да се предлага като научна дейност?
Доцент Митьо Стоев от химията две лета подред ни води в Патра (Гърция) на уъркшопове по соларни системи, конференциики за бойлери и един симпозиум да харчим европейски (по това време чужди) кинти, развратничене с полякини и див битов алкохолизъм.
Домакин ни беше елин на име проф. Сократес Капланис (проф. е част от името, ей!). Пълен джедай с непресъхваща енергия за източване на кинти от еврофондовете, член на евро комисията за енергетика, член на няколко борда на директори, бе големец. Викахме му Вожда. Приличаше на глава на руската мафия – способен да те целуне по челото и секунда след това да те застреля там, където те е целунал.
Него време (юли 2004) се отдадохме на нормалните човешки удоволствия (плаж, жени, пиене) и малко позагърбихме бойлерите. Вечерта преди раздаването на сертификатите (по 4 кредита на калпак за тфа, че не бяхме стъпяли), с батьо Симо ни налегна морален махмурлук, че хората тъй добре ни посрещат, а ние мърдите нищо в замяна… Понахвърляхме си няколко компютържийски лафа да кажем на другия ден и отново се напихме безпаметно.
На сутринта Вожда преди да даде сертификатите пита за някакви студентски идеи, коментари, предложения… друг не ще, само батьо ви Влади. Изправям се едва-едва, залитам леко и благодаря за топлото посрещане. Хлъцнах два пъти и им заобяснявах каква хубава работа вършат с тези уъркшопове, но колко добре би било да си имат една базичка с едно тъънко интерфейсче за уеб дето да се насипват резултатите, да си качват снимките на ебаните бойлери, лекции, тестове и сякакви други лайна… Мазната буля дето ни записваше с камерите вече ме гледаше с обожание, а Вожда се просълзи от умиление. Батьо Симеонов ме забелязал, че едвам се сдържам да не повърна и взема думата. Два пъти споменава за Уеб сервиси и лекторското тяло се разхълцаха от кеф.
Всички много доволни – поканиха ни следващата година пак да отидем – естествено приехме с удоволствие. За тази една година Вожда беше изкрънкал още няколко десетки хиляди евра и 2005-а организира брутален Symposium on e-platforms Contribution to teaching and Learning. Да не му троша хатъра на човека – държах сказка.
Междувременно подразбрал колко се впечатлява академичната общност от “eLearning – всичко” участвах в едно тъънко проектче с батко Ивчо и едни каки от к-ра Педагогика. Зех та попреведох последната за тогава версия на Кларолин CMS (http://www.claroline.net), барнах малко PHP-тата дето като постваш данни на кирилица и излизаха маймуняци и готово. Естествено писахме, че сме апробирали, атестирали, адаптирали и т.н. и т.н.
Не беше много добра идея да си инсталирам системата на работната станция в ЮЗУ ама кат гледам, другия месец три години ще направи.
http://projects.blagoevgrad.com/CL154/
“…В Университета да бъде внедрена електронна система за дистанционна форма на обучение, целяща да повиши качеството на преподавателската дейност.
В контекста на Европейските традиции и съвременните стандарти и на базата на натрупания в последните години опит (научни изследвания, дисертации, дипломни работи, експерименти и други), да се проектира и реализира стратегията на ЮЗУ “Н.Рилски” за въвеждане и използване на нови технологии – WEB базирана информационна система за електронна форма на обучение, интернет технологии, справки в интернет за студенти и преподаватели.
Проекта цели да се внедри оригинален софтуер за електронна форма на обучение с широки преподавателски възможности и област на приложение. Чрез реализацията на тази цел, ще се стимулира и подобри качеството на учебната и научно-изследователската дейност. Благодарение на мултидисциплинарния характер на проекта, неговия успех ще стимулира все повече съвместни изследователски дейности между специалистите от различни научни дисциплини. Ще се отрази благоприятно на имиджа на специалността и авторитета на Университета като цяло.
Втората важна цел на проекта за внедряване на софтуерна система за дистанционно обучение е да се формира обществено мислене, възприемащо новите технологии и адаптивно към високите технологии улесняващи съвременния начин на живот.
5 години ACAD.SWU.BG
Вече пет години как работи първия ми голям проект: http://acad.swu.bg или на кратко “акада”. Според една теория на Иво Дамянов, всеки начинаещ девелопер се справя задоволително добре с първия си проект, защото просто гледа да добута нещата до някакво работещо състояние и за сметка на това тотално помазва втория си голям проект защото има самочуствие и иска да приложи всички новонаучени чалъми… за втория ми проект ще разказвам друг път;)
Като първа стъпка, трябваше да измислим някакво впечатляващо и описателно име, което да носе академичността само по себе си. Тъй се роди
Web базирана информационна система“ Качество и мобилност на академичния състав”
Съответно подготвихме и документацията към проекта, което си беше почти толкова работа, колкото и самото изпълнение. Заложените основни цели на проекта бяха първа част от така наречените ‘алабалистики’: “…реализиране на web базирана информационна система в рамките на Югозападен Университет “ Неофит Рилски “, като в системата са заложени възможности за интегриране на средата към други университетски звена (катедри, факултети, ректорати). Проекта ще бъде реализиран в определения срок (приложение #). Проекта цели да се улесни академичния състав и ръководството на университета в достъпа им до актуална информация относно качеството и мобилността на преподавателите. Това би повишило желанието за работа и постигане на по-високи резултати в процеса на обучение и научни изследвания и проучвания…”.
Сега като гледам целите са изпълнени: 1. Системата освен, че е реализирана, е интегрирана освен с университетските звена, така и със системата за докторантите; 2. Академичния състав и ръководството на университета са улеснени в достъпа до актуална информация (благодарение на най-безумната и гениална система за търсене acad2.jpg) за качеството и мобилността на академичния състав; 3. Не знам дали се е повишило желанието за работа, но постиженията на преподавателите са изплескани на уеб и това евентуално ги е мотивирало да понапишат някоя статиика, да участват в някоя конференциика и т.н.
 |
 |
 |
 |
В описанието към проекта направих и първите си плахи стъпки в разтегането на локуми колко велика система е Apache+PHP+MySQL платформено независима и т.н. като е пределно ясно за всеки, че платформата е Линукс.
“…. Избора на Linux дистрибуцията е ключов момент от процеса на инсталацията. Търсения от нас баланс между системна сигурност и улеснен начин на работа и администрация ни накара да се спрем на дистрибуцията Red Hat…”
Последно беше със Слакуер:)
ТЪРСЕНЕ
Системата за търсене в акада е със сложността на предизборна кампания и грацията на пенсионерка върху велосипед, но за сметка на това притежава брутална гъвкавост. За намерените резултати (списък с хора, отговарящи на критериите за търсене) могат да се визуализират до 31 елемента за даден преподавател (име, презиме, фамилия, тел., страница, адрес, бр. публикации и т.н.). Имплементирани са операциите с множества: обединение , сечение и отрицание (търсене, търси в намереното и покажи останалото), които единствени са способни да задоволят нуждите на ръководството на университета за изпълнение на сложно търсене от рода на ”всички хабилитирани преподаватели, родени между 1950 и 1960, които имат деца под седем години и имат брой публикации от 20 до 25″.
В проекта имаше 5-има участници:
Yankoff – цъкач по дизайна и Word, Chart, Excel master
Стефан беше зает главно да преинсталира линукса по два пъти на ден
Моя милост, с основно занимание да викам “Така нема да стане”
проф. Мирчев – като ръководител на проекта да се обажда профилактично и да вика “Момчета, работите ли, работите ли?”
PIV – 1,8GHz; MSI-845; DDR-266 512MB - единствен свидетел на издевателството ни към компютърните науки:)))
